Имало едно време един поп, който живеел с жена си – попадията в едно далечно село. Имали си един син и щом пораснал достатъчно, решили да го оженят за мома от съседно село. Вдигнали скромна сватба. Попът бил много богат, но бил известен като невероятен скъперник. Един ден изпратил сина си на работа надалеч, в непозната земя. Снахата останала при майката и бащата на съпруга си, за да им помага за къщната работа. Всеки път, щом момата сложела трапезата, още след първите няколко хапки, попът казвал на висок глас: – И попът е сит, и попадията е нахранена. Вдигай трапезата, невясто!
С поръчката приемате Общите условия и условията на търговеца.