Благодарността на жерава

Един ден, докато Мусай, фермерският син, газел в тинята на оризището си и се трудел неуморно, от небето ненадейно в нозете му паднал жерав. Мусай се завтекъл към тревистия бряг в края на оризището, колкото бързо можел да гази през тинестата вода, за да види какво му е на жерава. Като захвърлил настрана мотиката си и огледал тревата, забелязал, че от гърба на птицата стърчала стрела и алени капки кръв били обагрили бялото ѝ оперение. Вместо да се уплаши от приближаването на човека, тя привела шия, като че поверявала съдбата си в неговите ръце.

By placing an order you agree to the Terms of Use and to the seller's terms.