Имало едно време един овчар на име Павел. Той си имал сламена колиба и двор с кошара. В дома си гледал едно коте и едно пате, а в кошарата отглеждал десетина овце. Дядо Павел си имал всичко, което душата му искала. Само едно нещо му липсвало в стопанството и това било светилник – да огрява със светлинката си стаята му нощно време. Един ден, докато вървял след стадото си, овчарят чул жален писък. Тръгнал по звука сред шубраците и не щеш ли, пред очите му се появил буен огън. Приближил се към пламъците и видял как едно шарено гущерче се мъчи и гърчи сред огнените езици.
By placing an order you agree to the Terms of Use and to the seller's terms.