Било насред зима и снежинките се реели из въздуха като пух от небето. Една кралица седяла на прозореца, работела над ръкоделието си и от време на време вдигала поглед към снежния пейзаж. Не щеш ли, вперила поглед навън, тя убола пръста си и три капки кръв паднали на снега. Видяла кралицата алените капки върху снежната белота и си рекла: „Ех, да имах дете, бяло като снега, с устни, алени като кръвта, и с коси черни като абаносово дърво“.
By placing an order you agree to the Terms of Use and to the seller's terms.